Туристически забележителности

T U R I Z A M

Община Невестино
Туристически
Информационен
Център

GSM 0883641213

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ, ПЛАНИНА, ОТДИХ И ПОЧИВКА

Лиляч – село в Невестинска община в Кюстендилската котловина, източно от Кюстендил, в южното подножие на

Конявската планина. В регистри се споменава от 1576г.

 

  

 Лилячка река е приток на р. Струма. Води началото си от връх Виден / 1487г.в Конявската планина. Влива се в р. Струма при с. Невестино. Има построен микроязовир с дължина 14 м. наклон – 70%, има малък отток. Отстои на около 500м. от края на селото. Пътят за църквата минава по язовирната стена. На още 500-800 м. в боровата гора е църквата „Св. Георги Победоносец“, а непосредствено до нея са скалните образувания и „провиралката“.

В землището на с. Лиляч има интересни скални образувания, намират се при църквата „Св. Георги Победоносец“.Легендите изобилстват за строежа на църквата ,за „провиралката“ и чудесата, дошли през годините при нас. Разказват, че когато селяните преди 130 години решили да изградят солидна сграда на църквата, пратили пратеници в София в синода да решат спора къде да се построи новата църква. Спорили махалите къде да бъде. Отговорът бил ясен и бърз. Църквата да бъде на мястото на старата дървена църква там при скалите. Предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище и се усеща някаква енергийна мощ.И до днес, през годините, макар и позабравено, мястото е свято по своему. Някаква своеобразна сила, която кара човека да почувства успокоение и синхрон с природата и вътрешния си мир.Преданието за провиралката е простичко. Жените, които отиват там, трябва да вярват- така казва дядо Данчо от Лиляч. В ранни зори от 05. 05. до 10. 05. се отива при скалите. Трябва да бъде намерено момче неженено и да бъде избрано за побратим. Майката на младата жена трябва да приготви дар за побратим – нещо бяло.Да омеси питка за здраве. Когато вече са при скалите, първи минава побратима и след това младата жена. Побратима се дарява с дар и се захранват всички с питката за здраве. Палят се свещи в църквата. Ритуалът може да бъде правен и за здраве срещу всички големи християнски празници и

чудото се случило.

Не пречи да вярваме и да се молим, когато става дума за най ценното нещо в света – децата. Те самите са цяло чудо. Идват на този свят като бял лист хартия и ни учат на вяра, добро и обич. Те, малките човечета, за който сме готови и в огъня да идем, за да им дадем живот. Преданието гласи, че великият Римски пълководец Юстиниан е довеждал жена си в село Лиляч и е имал наследник. Мястото е заобиколено от борова гора. Намира се на една голяма ливада. Красиво е през цялата година, но пролетта е изумително. Зеленина, небе и един огромен безкрай. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая.Но отивайки с вяра в бога и доброто, може да очаква само добро. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя. Можеш да довериш болките и тревогите си на това свято място и да си тръгнеш с лекота. На празника на 05 май (винаги на 05 май),когато се хванем за ръка на хорото – там е силата ни. Един до друг, ръка за ръка, с вяра в доброто. Дядо Данчо си спомня за каруците и двуколките през годините, които са идвали като на празник в село Лиляч. Хорската памет е жива и да отидем при изворите на доброто никога не е късно.Вярвайте!Поискайте и ще Ви бъди дадено!

 

 

с.Пастух

Място за
отдих и почивка
 

Пастушко ханче - с.Пастух

 

Миревата къща с.Невестино

 
Място за
риболов

ПЕЩЕРИТЕ - СВОЕОБРАЗНА УКРАСА НА ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА

PESHTERITE - SVOEOBRAZNA UKRASA NA OSOGOVSKATA PLANINA


Голямото разнообразие на геоложката основа на Осоговската планина е дала дълбок отпечатък върху особеностите и разнообразието на релефа и. Така например района от планината, обхващаща част от землищата на селата Страдалово, Смоличано, Илия и Ветрен е известен със своя карстов отпечатък, изразяващ се главно в редица пещери. Образуването на пещерите е било резултат от действието на водата върху основния скален състав -доломитите.
В района на с.Страдалово по-известни са пропастните пещери: “Мечата дупка”-спускането в която е извънредно опасно, поради редица скални отломъци в тази местност; тази в местността “Люляка” и пещерата “Цея”, чиито вход е декориран от тъмновиолетовите цветове на дивите орхидеи. Интересна е и двувходовата пропастна пещера “Кацата”, на която единия вход е на юг, а другия-от североизток.
Уникална по своите образования, с богата вътрешна украса е пещерата “Приказна” край с.Смоличано. Намира с в скалата от която  скача малкия, но красив водопад “Св. Яна” и отстояща от  р.Елешница на около 20 м. Пещерата е хоризонтална, разклонена, едноетажна, с дължина около 17 м. Същата е извънредно влажна, с капеща вода от тавана и . Нейното богатство се състои в сталагмитите, украсяващи пода и в дендритите, представляващи дървовидни кристални форми , анемолитите и хеликтитите. В пещерата живее и колония от прилепи.
Зад пещерата “Приказна”, току над светената вода е отвора на наклонената с дължина около 48 м.пещера “Св. Яна”. Тя е неразклонена, едноетажна и влажна.


“ГОЛЯМАТА” ПЕЩЕРА В ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА


“GOLYAMATA” PESHTERA V OSOGOVSKATA PLANINA


В най-крайните югоизточни делове на Осоговската планина, на границата на землищата на кюстендилските крайгранични села / има се в предвид границата с република Македония/ Ветрен и Илия се намира “Голямата “ пещера. Така е наименована от спелеолозите на пещерния клуб при туристическото дружество “Еделвайс” гр.София, които през 70-те години на изминалия век подробно я проучиха и картираха. Сред местното население пещерата е известна под името Илийската пещера, отворът на която е насочен към разположението под нея в източна посока с.Илия.
Пещерата се намира на надморска височина 1 270 м., на няколко десетки метра под издигащия се на север от нея голям каменист връх “Човека” /1334м./, чиито западни дипли са обкичени с иглолистни гори. Ниско под върха водят началото си реките: Каровска река -на запад, Мала река -на северозапад и Джебряна на североизток.
Входът на пещерата е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река, Речица служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината и към масива на Рила планина.
Таванът на пещерата непосредствено до входа е пробит, чрез който отвор частично се осветява началото на пещерата. Тя е едноетажна, суха, неразклонена, с дължина 54 м., 15 м.широчина и височина от 3 до 20 м.
Характерни пещерни образования в залата липсват и голяма част от тавана и е опушен от палените  в пещерата огньове и от пушека на борина, която местното население е използвало за осветление. Точно срещу входа  на пещерата, в дъното на залата се намира тесен проход, който почти е запълнен с пръст и придвижването по-нататък е невъзможно. По всяка вероятност затрупването на процепа е резултат от няколкократните похождения на иманяри.
В края на изтеклия век пещерата бе обект на задълбочени археологически проучвания, в резултат на които бе доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от около ІV в. преди новата ера.
Веществено доказателство за обитаването на пещерата от човека са находките на оръдия на труда от кост, камък и кремък -шила, ножове, длета и пр., а така също и множество керамични фрагменти.
За пещерата и до днес сред местното население се носят най-различни легенди, от рода на тези свързани с пускането на куче в пещерата, което уж било излязло  в другия край на планинския масив, находящ се  на територията на  република Македония.
Позовавайки се на доказателствата, през 1971 година компетентните органи я обявиха за защитен природен обект.
С моторни превозни средства с повишена проходимост, като се премине през с.Ветрен /47 км. от гр.Кюстендил/ и  след около 4 км. стръмен и изровен черен път може да се достигне до подножието на пещерата. Пешеходното разстояние от автоспирката в с.Ветрен през мах.”Смиленска”  до пещерата се изминава за около 1,30часа. За изходен пункт за пещерата може да се използва и с.Илия ,като се премине през мах.”Делийска” и през дребна дъбова и габерова гора се излезе на пещерата за около 2 часа.
Обществен автобусен транспорт за с.Ветрен има в сряда сутрин и вечер, в събота сутрин и неделя вечер, а за с.Илия-ежедневно сутрин и вечер.
Желателно е пещерата да не се посещава през студените зимни дни, тъй като се нарушава зимния сън на живеещите в пещерата колония от прилепи, което се отразява отрицателно на жизнения им статус.
В непосредствена близост до “Голямата” пещера, но затънтена в храсталаците е и пещерата “Змииската дупка”, чието наименование показва за какво става дума. Пещерата е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м.. Закътаността и , южното изложение и наличието на диви животни показват, че тя е често посещавана от тях.
В района на пещерата през месец май цъфти българския ендемит -урумовото лале, етнънската тлъстига включена в европейския списък на ендемитните   растения, червения божур и други редки растения.


ЧЕТИРСКАТА ПЕЩЕРА


CHETIRSKATA PESHTERA


В землището на с.Четирци и в крайните североизточни издънки на Осоговската планина, там където най-ниската и част се облива от водите на р. Елешница и Струма, се намира Четирската пещера. Сред спелеолозите в нашата страна тя е известна и под наименованията “Уске” и “Улцата”.
Пещерата се е образувала в седиментни скали /резултат на отлагане и последвало изменение на различни минерални вещества/ и пясъчници.
Общата и дължина е около 85 м. Във вътрешността и се намират две зали, от които първата е с площ около 12 кв.м., а втората е по-малка. Липсват пещерни образования. На няколко места в залите пода е бил разкопаван-показател, че иманяри са търсели несметни богатства.
Легендите свързани с уж пускането на куче в пещерата и излизането му на отсрещния бряг на р.Струма нямат нищо общо с твърдението, че разклонения на същата преминавали под дъното на реката. Цялата пещера е суха, без друг изход и тези факти опровергават горното твърдение.
Тя може да се посети като при първите къщи на с.Четирци /идвайки от с.Невестино/ се тръгне по черния път вляво, който преминавайки покрай ливади, овощни и зеленчукови градини и преминал в пътечка за  около 10-15 минути достига да пещерата, чиито отвор зее на левия бряг на р.Елешница.
Ако за евентуалните посетители на същата представляват интерес археологически находки, то в местността “Градището”, на един километър югозападно от селото, също на левия бряг на р.Елешница, могат да се посетят и останките от късноантична и ранносредновековна крепост.
Селото е добре обезпечено с обществен автобусен транспорт до гр.Кюстендил и гр.Благоевград.


КАДРОВСКАТА     КРЕПОСТ


KADROVSKATA     KREPOST


По тясна стръмна пътечка започваща от водослива на реките Лева и Десна над с.Кадровица, за около 1.15 ч.пеша в югозападна посока може да се посетят останките от късноантичната крепост находяща в местността “Градището” , в непосредствена близост до махала “Дълги рид”.
На стръмен рид особено на север към долината на Десната река , североизточен спусък на Брезовия дял от Осоговската планина, частично обрасъл с букова гора и на площ около 10 дка.все още се очертава част от крепостния зид изграден от ломени камъни и хоросан. Предполага се , че купчината камъни струпани от южната страна на рида са останки от стражевите кули.Под изобилната шума и изгнилата листна маса все още могат да се срещнат остатъци от строителна и битова керамика.
Днес огромни дупки в руините на крепостта свидетелстват за похожденията на иманярите.
Село Кадровица е свързано с 26 километров асфалтов път с гр. Кюстендил.Обществен автобусен транспорт до селата има в дните понеделник, сряда, събота и неделя.


РЕЗЕРВАТЪТ “ГАБРА”


REZERVATA “GABRA”


Един от най старите резервати в страната и най старият в Кюстендилският регион “Габра”е разположен в северозападната издънка на Влахина планина, в местността “Малкият средок” в землището на с.Църварица.
Обявяването му за такъв е извършено през 1949 година с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дървета със средна височина около 25 м.,а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му.По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалииският  регион.
През 1998 година специалисти от гр.София актуализираха резервата и подновиха маркировката му.
Средната му надморска височина е в порядъка на 900-1100 м., а средната възраст на гората - 120-140 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората със северозападно изложение се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета.
В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонският дъб. Редом с него е и планинският явор / жемелия /, който е обявен за балкански ендемит.
Резерватът е безводен като изключим кладенчето в горната му част, току под граничната линия с република Македония.
Дивечовото богатство на резервата е главно диви свине, сърни, вълци, лисици и др.
Посетителите на резервата, но и любители на цветята ще останат очаровани от пъстрия килим простиращ се по малките полянки в горната му част .
Освен съсънката  и етненската тлъстига включена в европеиския списък на ендемитните растения в резервата растат 7 вида балкански растителни ендемити.
Основен изходен пункт за резервата е село Църварица, докъдето 4 пъти дневно пътува автобус от град Кюстендил.По около 5,5 км.черен път преминаващ през махалите “Дебочичка” и “Маринковска” но с кола с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата.При същите параметри но откъм недалечната махала “Веселинци” може да се посети западната  му част.
Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до република Македония,то е наложително посетителите на същия да потърсят съдействие от органите на Гранична полиция,находящи се на контролно - пропускателния пункт пред с.Църварица


ЕЛЕНИН  КАМЪК


ELENIN  KAMAK


В наниза от природни бисери в родния край, достойно място заема така нареченият Еленин камък ,находящ се на левият бряг на извиращата от връх Руен, Осоговска планина река Елешница, на около 3 км. от Чекански мост срещу течението на реката.
Природната забележителност представлява около 15 метрова отвесна скала ,миеща се от три страни от бистрите бързотечни води на едва още отскубналата се  от земната гръд река Елешница.Около скалата водите на реката се успокояват в малък сенчест вир.На върха на скалата без каквато да е почва са израснали няколко  самотни черноборови дървета от семена, донесени от поривите на вятъра от черноборовата гора край село Чеканец.
Местното население е сътворило редица легенди свързани с името на скалата.Според една от тях ,бързо бягащ елен е скочил от скалата в бездната, а според друга по време на турското робство в пазвите на склата се е укривала красавицата Елена от набезите на ухажвачите турци.
И до днес от уста на уста се носи преданието за заровените пари в малката скална седловина над скалата ,която я свързва с планинският хребет.Няколкократно иманяри безуспешно си опитваха късмета.По късно техните разкопки бяха използувани за монтирането на железорешетъчен стълб за високо напрежение за бившия минно-геоложки обект в с.Сажданик
Над и под Еленин камък често могат да се срещнат прикътани под дебелите дървесни сенки любителите - въдичари на пъстървата,а така също и берачите на лешници.
31 км.асфалтиран и макаданов път през с.Невестино свързва град Кюстендил с Еленин камък.През по дълго трасе през с.с.Пелатиково и Раково се движи  автобусен транспорт до мах.”Михови ханове” от с.Раково , откъдето по 5 км.път може да се достигне до Еленин амък.


В ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО СМОЛИЧАНО


V OKOLNOSTITE NA SELO SMOLICHANO

Параклиса с.Смоличано


По баирите в източните ниски делове на Осоговската планина, накитени една над друга са 18-те махали на малкото селце Смоличано скътало в себе си редица природни забележителности.
През него тече богатата на пъстърва, най-дълга и най-голяма Осоговска река-Елешница,извираща от връх Руен и вливаща се в р.Струма край с.Четирци.
На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, едва едва в местността “Манастира”църцорят водите на вече каптираните 2 карстови извора ,чиито струйки образуват водопада “Света Ана”. Преданието говори, че в тази красива местност представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 - 1687/.
По- малкият от изворите е вграден  в параклис, тачи се като лечебен  и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
Съгласно легендата, произхода на двата извора е свързан с трагичната съдба на единствената, тачена и уважавана между деветте си братя и сестри Яна.От завист обаче, най старата снаха Павлевица приписвала на зълва си Яна най-страшни за времето си обвинения - изпуснала да изтечат девет бъчви с вино и десета с люта ракия, че влезла в девет яхъра и убила деветдесет коня. Братовата обич към единствената сестра Яна въпреки, обаче страшните обвинения останала напреклонна.Злобата на Павлевица надделяла и над майчините и чувства.За да обвини пък зълва си, убива мъжкото си дете. Едва тогава бащините чувства надвиват над братовите  и Яна била разсечена на четири дела и разхвърляна на четири страни. Там  гдето паднали Янините руси коси ,там изврели два студени кладенеца.
  В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура, а недалеч от нея извисяват снага три грамадни ореха. Най - голямият от тях е висок около 23 м. с диаметър при основата на 1 м.височина 4 м.Общата корона на орехите обхваща площ от около 800 кв.м..
Красотата на района се допълва и от вековния цер извисяващ се на около 22 м. височина и с обиколка при основата около 420 см..На около 600 см.височина цера се разклонява на три основни клона с дебелина около 70 - 80 см. Засега поставената на него табелка “Вековно дърво” го предпазва от нежелани посегателства.
Любителите на археологически ценности също има какво да видят в околностите на селото.Останки от късноантичен крепостен зид личат на рида на около 1 км.източно под Бачовска махала, на левият бряг на р.Елешница. Останките - зид от ломени камъни споени с хоросан, счукана керемида и дребни камъчета са достъпни от север.
Подобни останки - от античен некропол има в местн.”Побиен камък”, от късноантична гробница в местността “Димкови воденици” и пр.
Предположенията около името на селото са свързани с находищата на каменни въглища в дола Свинарнико”, намиращ се над водопада, които частично са били  експлоатирани в периода 1933-1935 год.С наименованието “смолнати камъни” местното население е назовавало въглищата.Черната окраска пък на скалите на водопада съгласно преданието се дължало на смолисто провлякъл се от района на въглищата поток.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.


СМОЛИЧКИЯТ ВОДОПАД “СВЕТА ЯНА”


SMOLICHKIYA VODOPAD “SVETA YANA”

 
 

Една от рядко красивите природни забележителности, закътана в източните ниски делове на Осоговската планина е водопадът “Света Яна” край с.Смоличано.
На десния бряг на най-дългата /59 км./ и най-голямата /3,77 куб.м./сек.среден годишенотток при с.Ваксево /Осоговска река -Елешница, сред буйна храстовидна растителност и бигорови скали, в местността “Манастиро” църцорят водите на каптираните два карстови извора, чиито струйки образуват водопадчето “Света Яна”.
По- малкият от изворите е вграден  в параклис, тачи се като лечебен  и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
Съгласно преданието, красивата местност около водопада представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на турското робство.
В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ

VEKOVNITE DARVETA - NEMI SVIDETELI NA VEKOVETE

Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По виещата се над магазина стръмна пътека се преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голяма поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” .
Дървото е с височина около 20 метра .На 1 м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона  с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години.
С оглед да се даде възможност за развитието на дъбицата , всички иглолистни дървета влизащи в обсега на короната и и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растят дребни иглолистни, дъбови и букови храсти.
Местното население разказва няколко легенди за дъбицата.Най - популярната е свързана в далечното минало с хубавата мома Маргита.Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче избягала и се скрила в гората.Заловена, за наказание и извадили едното око и я завързали за дъбицата, за да бъде изядена от зверовете.
Оттук за около 40 мин. пеша се слиза до бившето училище в с.Долно Тишаново, откъдето по долината на р.Джебрана и след това вдясно по хребета се отива в с.Горно Тишаново.Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м.Височината му е около 17 м. и обиколка на дънера 590 см.На височине 6 м.церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см.
До цера може да се стигне и по 3 км.асфалтиран път започващ от с.Долно Тишаново.
На около 3 км. от с.Долно Тишаново, по черен път се достига и до вековния цер в махала “Найденска” с височина 15 м., обиколка 345м. и с корона около 240 кв.м.
В съседното село Илия на около 3 км. от центъра на същото, над махала “Делийска” в местноста “Църквището”, увековечени с малък параклис извисяват снага 3 вековни цера с височина около 9 м. обиколка от 2.10 м. до 3.00м. и обща корона около 550 кв.м.
На 300 м. източно от махала “Делийска” се откроява зимен дъб с височина около 9 м., обиколка на дънера 5 м. и с корона 2.20 кв.м.
В съседното село Ветрен в местността “Гробището” също издига снага вековен цер с обиколка около 4 м. , височина 12 м. и корона с площ 340 кв.м.
И не в последна сметка, в с Смоличано в района на черквата “Св.Йоаким и Ана” извисяват снага три орехови дървета - столетници с височина 22 - 23 м., обиколка средно около 4 м. и обща корона около 800 кв.м.В непосредствена близост  до тях е и вековен   цер с височина 22 м.,обиколка 4.20 м и корона около 460 кв.м.

Go to top