Община Невестино се намира в Югозападна България. Разположена е в югозападната част на административно – териториалната единица област Кюстендил и е една от 9 – те общини, които влизат в нейния състав.

Общата териториална площ е 442 кв.км.,което й отрежда второ място в област Кюстиндил. На тази голяма територия са разположени 23 – те населени места: Ваксево, Ветрен, Длъхчево Събляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Мърводол, Невестино, Неделкова Гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Смоличино, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец и Четирци. Общият брой на махалите е над 300, като най – голям е техния брой в селата Ваксево, Пелатиково, Еремия и други.

В 23–те населени места живеят около 3 800 души население. Около 65 % от тях са едночленни семейства и в над пенсионна възраст.

От общогеографската карта е видно,че територията на община Невестино е разположена в североизточните склонове и предпланини на Осоговска планина, в южните и югозападните склонове на Влахина планина. Северните й части заематпоречието на река Струма и равнините и слабо хълмисти терени на Кюстендилска котловина и са с надморска височина от 520 -560м., а в южните – от 600 – 1000м.

Осоговска планина заема територия от 4 223кв.м. в Република България и Република Македония. Намера се в най – северната част на Осоговско–Беласишката планинска група от Рило–Родопския масив. В района на планината са селата: Ветрен, Раково, Чеканец, Църварица, Илия, Тишаново, Страдалово, Смоличино, Ваксево, Пелатиково, Длъхчево Събляр, Рашка Гращица, Згурово, Кадровица, Еремия и Друмохар.

Брезов рид се намира в източния дял на Осоговска планина,той се простира на изток от Новоселска и Добра река, на юг от Кюстендилската котловина и на север от село Раково. Общата му дължина е около 22км.,а най–високият връх е “Белоток”/ 1 524м./

Пиянечкият гребен е разположен между Осоговския тектонски блок и Влахина планина. През олигоцена,чрез разкъсване са се оформили Тишанско–Църваришкият и Ветренския гребен.

Седловината “Черната скала” свързва Осоговска с Влахина планина и през нейната територия преминава държавната ни граница с Р. Македония.

Влахина планина заема територия от Р. България и Р. Македония. Простира се в меридионална посока на изток от р. Брегалница и на запад от р. Струма, а Сушечка река я отделя от Малашевска планина. Образувана е от хорстово издигане на земната кора. Най–висок връх е “Кадиица” /1 924м./.

Кюстендилската котловина е разположена в поречието на р. Струма. Има формата на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад–югоизток с обща площ от 460кв.км. В най–ниската част на котловината са разположени селата: Невестино, Четирци, Лиляч и Долна Козница.