Водни ресурси

Струма е най–голямата река, която протича през територията на община Невестино, която води началото си от Витоша планина. Извира от надморска височина 2180 м., а се влива в Егейско море, Р. Гърция. Общата й дължина е 415,2км., а само на територията на Р. България – 290км. Преходът на река Струма при с. Невестино се осъществява чрез средновековния “ Кадин мост”.

Скрински пролом свързва Кюстендилската с Дупнишката котловина. Това е най–дългия пролом на р. Струма – около 28км. Започва при село Невестино и завършва при Бобошево. Образуван е между южните разклонения на Конявската планина и северните склонове на Влахина планина. По склоновете на пролома денудацията е оформила скални образувания,а обширни площи са подложени на ерозия. Чувства се средиземноморско влияние. Притоци на р. Струма на територията на община Невестино са следните реки:

•  Елешница, най–дългата и пълноводна река в българската част Пиянец. Извира от 2100м надморска височина в Осоговска планина. Общата й дължина е около 53 км.,средния наклон – 32% и водосборна площ – 358 км2. По важни притоци на р. Елешница са: Речица, Мурин дол, Църна река, Криви дол, Клети дол, Каровска река Лингурски дол, Млачка река, Добра река, Студени дол, Страшни дол, Свинаровска река, Еремийска река и др.

•  Речица е най–дългия десен приток на р. Елешница. Води началото си от източния дял на Осоговска планина. Дължината й е около 17 км., средния наклон 25%, а водосборната област е с площ от 105 кв.км. Има малък оток и при сушеви години водите й силно намаляват. По важни притоци на р. Речица са: Суха река,Ветренска река, Джебрана, Тишанска река, Мулев дол,Рударски дол, Варджийски дол, Габровски дол и др.

•  Млачка река е ляв приток на р. Елешница. Образува се от множество потоци в западния дял на Осоговска планина. Протича в югозападна посока и образува дълбока и тясна долина със стръмни склонове. Дълга е около 12 км., а средния наклон е 86%.

•  Гращичка река извира от 1 300 м надморска височина в източните склонове на Брезов рид. Дължината й е около 20 км., средния наклон 45%, а водосборната област – 65 кв.км. Има малък оток и през отделните месеци на маловодни години пресъхва. По – важни притоци на р. Гращичка са : Агюпска река, Стрълица и Згуровска река.

•  Козничка река е ляв приток на р. Струма.Извира от Конявска планина. Общата й дължина е около 20км.,а средния наклон 30%. Тече в югоизточна посока, а след село Долна Козница – в югозападна посока. Основните й притоци са: Габрашевска река и Водин дол.

•  Лилячка река води началото си от Конявска планина, а се влива в река Струма при с. Невестино. Дълга е около 12км., а средния й наклон е 70%. Има малък оток. Най – значителният й приток е карстов извор, намиращ се североизточно от с. Лиляч.

•  Невестинска река води началото си от източния дял на Осоговска планина. Протича на североизток и се влива в р. Струма. Дължината й е около 9 км., а средния наклон – 36 %. Има малък оток и през летните месеци пресъхва.

Подземните води се характеризират с голямото си разнообразие,което се обуславя от различния геоложки строеж на територията. Основните запаси от алувиални води,подходящи за водоснабдяване на населените места и други водопотребители,са акумулирани в терасите на р.Струма.

Минерални водоизточници има в землищата на селата Невестино,Четирци,Тишаново,Неделкова Гращица,Еремия,Страдалово и други.

Най-значимата природна даденост, а същевременно и природен ресурс с най-значима ефективност за община Невестино и Република България са двата минерални извори , намиращи се в землищата на селата Невестино и Четирци.

Първият е минерален водоизточник "Сондаж №2 хг", намиращ се в м."Топилата" в землището на село Четирци. Той е известен още от епохата на римския император Юнстниян /ІV в. пр.н.е./. Натуралната минерална вода извира от 437 м. дълбочина и е с дебит около 30 л./сек. Има висока степен на чистота по отношение на нитрати и амоний. Общата минерализация е 666 мг./л. и е подходяща за всекидневна употреба.

Според лекарите, специалисти по вътрешни болести, оказва благоприятно влияние при лечението на следните заболявания: бъбречно-урологични, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, обемно-еднокринни, хронично - професионални интоксика- ции и при хора, изложени на вредни за здравето вещества.

За физико-химичния състав и свойствата на натурална минерална вода "Невестино" е издаден Сертификат №16 от 16.11.1999 г. от Министерството на здравеопазването. В него е записано, че водата има устойчив физико-химичен състав и свойства и отговаря на изискванията на БДС 14947-80, Наредба№14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите /ДВ, бр.79 от 1987 г., изм. бр.18 от 1992 г., изм. и доп. бр.12 от 1995 г./ и Наредба №6 за бутилиране на натурални минерални води, за бутилиране на трапезна минерална и газирана минерална вода и за производство на безалкохолни напитки.

Фауна

Определящо значение за животинския свят имат растителните и почвените условия. Установени са 130 видове и подвидове.

С най-богат видов състав са паяците и пеперудите. Срещат се още:
Дъждовник, водна жаба, крастава жаба, планинска жаба, гущери, шипобедрена костенурка, слепок, медянка, смок мишкар, пепелянка и други.

Установени са и 101 вида птици,както най – добре представения разред от 68 вида е на пойните птици. Срещат се: синигер,диво канарче, кълвачи, червеношийка, поен и имелов дрозд, голямо черноглаво коприварче, елов певец, обикновена чинка, зеленика, щиглец, обикновена кръстосвачка, черешарка, сойка и други. От другите разреди най–често срещани са гривяка и обикновената кукувица.

Видовият състав на клас “Бозайници” включва 17 вида от 12 семейств. От дребните бозайници се срещат: домашна мишка,плъхове, таралежи,къртици,ръждив вечерник, див заек,катерица,горски сънливец, сляпо куче и др.Основни представители на едрите бозайници са: кучета, вълци,чакали, лисица, златка, невестулка, черен пор, дива котка, дива свиня, сърна и други.

Предимно в реките Струма и Елешница се срещат: местната и американска пъстърва, клен мряна, скобар, змиорка и други, които са представители на водните гръбначни животни.

Горски фонд

Растителноста в района се отличава със значително разнообразие,което се дължи преди всичко на специфичното географско положение и физико–географски условия. Територията на общината попада в нископланинските райони на дъбовата лесорастителна и буково–иглолистната зона.

Дървесинните видове,които са в чисти и смесени насаждения, определят горско – растителния ландшафт на територията на общината са: черният и белият бор, букът, зимният дъб, благунът, габерът, келявият габър, церът, косматият дъб, чинар, и др. В района на резерват “ Габра” от нишите растения и гъби са установени над 101 вида и под вида, а от висшите растения - над 241.

Почви

Почвената покривка се характеризира с голямо разнообразие. На територията на общината са разпространени следните видове почви: канелени горски, кафяви горски, алувиално–ливадни, излужени, опозолени и други. Общата характерна особеност на всички видове и под видове почви на територията на общината е, че са бедни на хумост, азот и фосфор, но сравнително добре запасени с калии.

Хидрографската мрежа,която преминава през територията на община Невестино, се характеризира с гъстотата,която е оформила релеф от стръмни и много стръмни наклони.

Полезни изкопаеми

Територията на Пиянец общината е сравнително бедна по отношение на полезни изкопаеми. Открити са горливи шисти в източната част на Осоговска планина, в землищата на селата Ветрен, Пелатиково, Рашка Гращица, Смоличино, Страдалово и Църварица, но те са с ниско съдържание на кероген и засега нямат промишлено значение.

В терасите на реките Струма и Елешница има баластриери за добив на инертни строителни материали.

Находище от полимерни глини има в м. “ Прекопаник”, в землището на село Четирци.

В землището на село Раково се намира флуоритово проявление “Зиданци”. Флуоритовите кристали са предимно с кубична форма и са безцветни, често зелени със зонален строеж от сиви и оцветени слоеве.

По трасето на водопровода от м. “ Извора” край с. Мърводол за с.Пастух има скали, които са окварцени, пиритизирани и лимонитизирани.

Може да се очакват проявления на орудявания от благородни и цветни метали / олово, цинк,мед и други /.

Релеф

Релефът, върху който е разположена територията на община Невестино, е силно пресечен от множество предпланини и долове. Преминава от север на юг от котловинно–хълмист в планински.

Скалният състав е доста разнообразен както по вид, така и по своята принадлежност към различни геологически формации. Най–широко са разпространени кристалните шисти, варовиците и конгломератите. По–слабо са застъпени палеогенните вулканати, осоговският гранитопрофир и други. В югозападната част от територията на общината са разпространени метаморфните скали, предимно гнайси. Тези скали се срещат и в югоизточната част на землището на с. Ваксево, предимно по десните склонове на р. Елешница и в по–малка част по склоновете на р. Речица.

В най–ниската част – Кюстендилската котловина скалите са изградени от пясъчни мергели, пясъчници и речни наноси по двата бряга на р. Струма. Характерно за скалите в територията на общината, е че са силно изветрели и напукани. Това е дало своето отражение върху образуването на добри почви и за растежа на горскодървесната растителност.

Климат

  Климатът на територията на община Невестино се формира от специфичните орографски условия – високи планини и дълбока мердиална долина на р.Струма, съчетани с близостта на Беломорието. Съгласно климатичното райониране в Р.България климатичната област е Европейско–континентална, подобласт – преходно–континентална и климатичен район – Кюстендилско–Благоевградски и Рило–Осоговски.

Преходно–континенталният климат се характеризира със следните температури на въздуха:

- средноянуарска - 0,6 С

- средноюлска + 21,6С

- средногодишна + 10,9С

- абсолютна минусова температура - 27,0 С

- абсолютна максимална температура + 41,0 С

Минималните температури са по–ниски по поречието на реките, където в условията на температурните инверсии става оттичане на студени въздушни маси.

Пролетта в североизточната част се характеризира с по–бързо повишаване на температурата, но и с мразове и късни пролетни слани.

Лятото е горещо и през август често настъпват засушявания. То е по-прохладно в южните части, което създава условия за развитие на туризма и отдиха.

Есента е често по топла от пролетта, като температурата през октомври е по–висока от тази през май.

Зимата в северните части е сравнително по мека в сравнение с тази в южните, които са с надморска височина над 700м.

Годишната сума на валежите е около 610мм.,при средно за страната – 650мм. Те се отличават с подчертан юнски максимум и добре изразен февруарски минимум.

Дните с валежи от сняг са средно 22, като най–много са те през януари - 6, а през февруари и декеври -5.

Снежната покривка се задържа около 50 дни.